История на Гърция
История на Гърция
Макар, че днешните посетители на Гърция могат да видят следи от човешко присъствие още през Палеолита в стотици археологически музеи и колекции, историците приемат, че едва в началото на ІІ-то хилядолетие пр. Хр. Възниква първата в Европа цивилизация – Минойската на о-в Крит. Минойците създали първите писмовни знаци и поддържали система от комуникации с населението на Източното Средимноморие, като усвоили и на свой ред повлияли върху редица елементи от културата на континентална Гърция и островите на Егейско море.
Следващата цивилизация, вече в континентална Гърция, е създадена в Микена. Възползвайки се от разрушенията, причинени от катастрофалното изригване на вулкан на о-в Санторини (около 1500 г. пр. Хр.), миценците се превръщат в най-голямата военна сила в Егейския регион в края на ІІ-то хилядолетие пр. Хр.Техните укрепени градове Микена, Пилос, Тива, Атина и др.се превърнали в центрове на добре организирани царства.
След упадъка на Микенската цивилизация около 1200 г. пр. Хр., следват цели два века и половина, които не се отличават с особена активност както в икономическо, така и в културно отношение – наречени Тъмните години (1150 – 900 г. пр. Хр.)
После следва Геометричният период (ІХ – VІІІ в. Пр. Н.е.) – началото на гръцкия Ренесанс, през който са създадени гръцката азбука, гръцките градове-държави и на поемите на Омир.
От VІІ- VІ в. Пр. н. е. – Архаичните години, в който гръцките градове – държави завладяват обширни територии, достигащи до Северна Африка на юг и до Черно море на север.
Класическата ера (V – ІV в. Пр. Хр.) са характеризирани от културното и политическо господство на Атина. След победата над персийците, дисциплинираните спартанци се оттеглят в Пелопонес, а атиняните хитро заемат ролята на освободители. През 477 г. пр. Хр. е създадена Делийската лига – съюз на малки и големи държави от района на Егейските и Йонийските острови, които били длъжни да правят годишни контрибуции най-напрад в кораби, а после в пари. Така в Атина били концентрирани огромни богатства и лигата се превръща в нещо като Атинска империя, а втората половина на V в. пр.н.е. била наречена „Златната ера на Перикъл”.
Действително, когато Перикъл застава начело на Атина в 461 г. пр.н.е., той преместил съкровището на лигата от свещения остров Делос в Акропола в Атина и започнал да го използва за мащабна строителна програма. Перикъл започва с възстановяване на разрушения от персите Акропол, а после свързва Атина с пристанището Пирея със здрави крепостни стени, които да удържат бъдещите нападения.
По време на Златната ера гръцката цивилизация бележи редица постижения в областта на науката, политиката, икономиката, архитектурата, изкуството и литературата, които продължават да оказват влиянието си върху човешката цивилизация и до днес. Атина, Спарта, Коринт и Тива са най-известните градове-държави по това време.
Заслепена от своето доминантно положение, Атина започва да търси по-нататъшшна експанзия на запад, влизайки в конфликт с Пелопонеската лига.
Така се стига до Първата Пелопонеска война, в която Атина се изправя срещу съюза межди Спарта и Коринт.Атиняните знаели, че нямат никакъв шанс срещу Спарта при сухопътни боеве, затова разчита на своята флота при обсадата на Пелопонес. Въпреки всичко, Атина търпи поражение, а при епидемия от чума загива и Перикъл.
След няколкогодишно примирие през 413 г. пр.н.е. спартанците се включват на страната на сицилианския град Сиракуза срещу атиняните. В тази война спартанците унищожават атинската флота и армия. Атиняните продължават съпротивата още девет години, преди да се предадат окончателно през 404 г. пр. н. е.
Коринт изисквал тоталното разрушение на Атина, но спартанците решили да пощадят града, който спасил Гърция от инвазията на персите. Вместо това, те разпускат Делийската лига, разрушават крепостните стени межда Атина и Пирея и конфискуват флотата на Атина. С края на Втората Пелопонеска война, Атина губи водещата си роля за сметка на Спарта, която по време на войните щедро обещавала да възстанови свободата в градовете-държави, воювали срещу Атина. Но, както често се случва в историята, вместо това те дали управлението в ръцете на олигархии (правителства на супер богатите), подкрепяни от спартански гарнизони. Това довело до масово недоволство.
Скоро лакомията на Спарта я изправя срещу Персия в опита й да отвоюва обратно гръцките градове, намиращи се в Мала Азия. Персийците бързо намерили съюзници в лицето на Атина и все по-силната Тива. През 371 г. пр.н.е. Тива побеждава Спарта и заема нейното място на доминантна сила.
В този момент Атина се извърта на 180 градуса и отново се съюзява с доскорошния си враг Спарта, но обединените им сили губят битката срещу армията на Тива. Все пак, в битката загива предводителят на Тива и без него Тива скоро губи влиянието си. Атина обаче, както и другите градове-държави са изтощени от битките и не са в състояние да се възползват от ситуацията.
В това време на север се заражда Нова сила – Македонското царство.
Докато гърците сами подготвили упадъка си чрез непрекъснатите войни, областта Македония засилвала своето влияние. Населена с примитивни племена, които вероятно говорели гръцки диалект, областта била управлявана от цар, но гледана с пренебрежение от префинените атиняни.
Тази област се превръща в сила и центърът на тежестта на гръцката цивилизация се премества на север, край днешния Солун, начело с цар Филип ІІ, който се качва на трона през 359 г. пр. н.е.
През 338 г. пр. н е.. Филип ІІ настъпва в Гърция и побеждава обединената армия на Тива и Атина. На следващата година македонският цар събира представители на градовете - държави в Коринт и успява да ги убеди да се закълнат във вярност на Македония, като обещава война срещу Персия. Тази амбиция обаче не се осъществява, защото две години по-късно Филип ІІ е убит от македонски благородник. На трона се качва двайсетгодишния син на Филип ІІ Александър, наречен по-късно Александър Велики заради бляскавите си военни победи.
Александър Македонски
След като успява бързо да потуши възникналите бунтове, във възникналия вакуум за власт той се насочва към Персия с армия от 40000 човека и скоро завладява Сирия, Палестина и Египет. Побеждавайки армията на персийския цар Дарий ІІІ, Александър продължава на изток в днешен Узбекистан и Северна Индия.
Но бляскавите походи на Александър Велики траят само 12 години. Умората и брожението сред неговите войници го принуждават да се върне назад, към Месопотамия и да се установи във Вавилон. Само година по-късно той умира внезапно, едва 33 годишен. Неговите алчни генерали веднага се втурват да си поделят империята.
Македония се разделя на три по-големи и няколко по-малки царства и губи контрола си върху гръцките градове-държави. Започва Елинисткия период, който обхваща ІІІ – І в. пр. н. е. През този период гръцките градове-държави остават повече или по-малко автономни, но губят много от предишната си мощ и престиж.
На сцената се появяват римляните и през 146 г. пр. н. е. Гърция е окончателно присъединена към Римската империя.
Римско владичество
Докато Александър Велики разширявал своята огромна империя на изток, римляните се стремяли на запад и след няколко неуспешни опита, те победили Македония през 168 г. пр.н.е.
Последвалите бунтове на Коринт и Атина били разгромени съответно през 146 и 86 г. пр.н.е. като римският пълководец Сула завладява Атина, разрушава крепосните й стени и отнася със себе си най-ценните статуи.
През следващите триста години Гърция, като римска провинция Ехея изживява безпрецедентен мирен период, познат като „Pax Romana".
Римляните винаги са харесвали гръцката литература, изкуство и философия. Техните аристократи изпращали децата си да учат в Атина. Римляните възприели много аспекти на Хеленистичната култура, като разпространявали обединяващите традиции из цялата си империя.
По време на периода на римска окупация повечето римски императори, които били поклонници на гръцката култура, правили благодеяния на гръцките градове и на първо място на Атина.
Поява на християнството и начало на Византийската империя
Християнството, новата религия, се разпространява навсякъде из Гърция след посещението на Апостол Павел през 50 г. след Хр.
През ІV в. император Константин Велики го легализира и го провъзгласява за официална религия. Решението на Константин да премести столицата на империята от Рим в днешен Истанбул през 324 г. (като преименува града на Константинопол) измества центъра на вниманието към източната част на Римската империя. Така се слага началото на Византийската империя.
Административно Римската империя била разделена на западна половина (Западна римска империя) и източна половина (Източна римска империя). Западната част била завладяна от северноевропейски племена, а източната оцелява още едно хилядолетие под името Византия със столица Константинопол.
Средновековна Гърция
Средновековната история на Гърция е доминирана от Византийската империя, която от своя страна се базира на християнството, гръцкия език и цивилизация и римското право. Империята сътрудничила с Рим по време на кръстоносните походи срещу мюсюлманите и учасвала в разпространението на християнството, както и в политиката и търговията в целия средиземноморски басейн. През ХІІІ в. обаче кръстоносците се обръщат срещу Византия и завладяват Константинопол. Франкски и латински нашественици се възползват от отслабената Византия и окупират редица гръцки земи. През следващите десетилетия Византия възвръща силата си и постепенно отвоюва загубената територия, но през ХV в. е завладяна от набиращата скорост Отоманска империя.
Отоманско владичество
С падането на Константинопол Гърция попада под Отоманско турско управление, но запазва своята гръцкоезична култура. Мнозина обаче бягат от страната и поставят началото на мощни задгранични гръцки общности, които по-късно ще окажат силно влияние на борбата за независимост
Просветление и революция
Италианските градове-държави Венеция и Генуа се конкурират с отоманските турци за контрол върху части от гръцката територия и успяват да завладеят редица острови и крайбрежни области, където привнасят духа на Ренесанса (а по-късно и на Просветлението) в Крит, Корфу и в части на Пелопонес. През ХVІІІ в. Просветлението набира скорост както в областите владени от венецианците и генуезците, така и чрез задграничните общности. Сред знатните гърци се заражда идеята за независима и обединена гръцка държава. Гръцката революция избухва през 1821 г. и води до продължителна война срещу Отоманската империя. Гръцката революция печели вниманието на цяла Европа, като великите сили Англия, Франция и Русия й изпращат военна подкрепа. Хиляди доброволци от Западна Европа се включват на страната на въснаниците, като в борбата срещу турците смъртта си намира и известният английски поет Байрон.
XIX в до средата на XX в
През 1829 г. страната най-после извюва своята независимост от Отоманската империя. Гърция става за кратко република, преди да се превърне в монархията, по волята на великите сили. През втората половина на ХІХ в. и първите пет десетилетия на ХХ в. Гърция успява да анексра острови с гръцкоезично население, някои до самия малоазийски турски бряг.
Гърция е на страната на Алианса през Първата световна война и въпреки, че обявява неутралитет през Втората, тя е нападната от фашистка Италия. Гърците яростно отблъскват италианците, но германците им се притичат на помощ и окупират Гърция, която намира отново свободата си едва в края на войната. През 1946 г. избухва гражданска война между комунистически бунтовници (подкрепяни от Титова Югославия) и привърженици на монархията (подрепяни от Запада). Комунистическите сили търпят поражение през 1949 г. Разорени от чуждата окупация и продължителната гражданска война, мнозина гърци емигрират в търсене на по-добър живот.
Гърция става член на НАТО през 1952 г. С подкрепата на Запада, страната постига бърз икономически разтеж и социален напредък. Опитите на левите сили да дестабилизират страната и да я тласнат в орбитата на Съветския съюз са пресечени през 1967 г. от военен преврад, подкрепян от Запада. Военната хунта забранява политическите партии, отменя политическите свободи и принуждава много видни гърци да емигрират, включително много комунисти, които играят важна роля в гръцкия парламент преди и след хунтата. Крал Кнстантин също напуска страната, заедно със семейството си. Гърция се връща към демокрацията едва през 1974 г., когато национален референдум избира републиканско управление.
Съвременна Гърция
Следвайки своя път на интеграция с напредналите европейски страни, Гърция се присъединява към Европейската общност още през 1981 г. Туристическата индустрия на страната започва да процъфтява, докарвайки 5 млн. Чуждестранни туристи още през 1980 г. (през 2014 се очаква да надминат 20 млн.) Страната изпитва сериозна икономическа стагнация през 80-те години на миналия век, но през 90-те започва период на забележителен икономически разтеж благодарение на чужди инвестици, предприемачество, търговиа и помощи на Европейския съюз.
Гърците постигат стабилно развитие и просперитет със завидно висок жизнен стандарт. Много от гърците, емигрирали зад граница, започват да се връщат в страната. Броят на завърналите се, родени зад граница се оценява на над 1 млн. Или цели 10% от населението.
През 2004 година родината на Олимпийските игри е избрана за домакин на Летните олимпийски игри в Атина и успешно ги проведе, докарвайки по-добра инфраструктура и просперитет на страната.
През последните няколко години Гърция изпадна в дълбока рецесия и свръх задлъжнялост, но след масираната финансова помощ на ЕС, първите признаци за постепенно преодоляване на кризата вече са налице. Основните предизвикателства пред гръцкото общество са корупцията и бюрокрацията, високата степен на безработица и бедността сред широки слоеве от населението. Добрата новина е, че въпреки ожесточената съпротива на обикновените гърци, правителството твърдо провежда политиката на болезнени, но необходими реформи.
Уеб дизайн, изработка, поддръжка и SEO оптимизация от Максофт